Ориенталското лакомство пишмание

Lukeria Ltd. Написана от 

(0 гласа)

Прилича на захарен памук, но не е. Прилича и на кадиф, но пак не е. Някои го сравняват с халва, но и това не е. А е също толкова неповторимо вкусно и омайващо маслено-сладко. То е просто пишмание: заоблени кубчета или топки от „конци“, които се топят на езика. 

Най-ранните сведения за това ориенталско лакомство са от XV век и са открити в творчеството на необикновения персийски поет, възпяващ храната, Бушак Атима. Той е известен със своите пародии на великите поети на Персия, в които „превежда“ езика на любовта и знанията на езика на храната. 

Като всеки кулинарен уникат пишманието си има подобаваща история.

В ОСНОВАТА НА ЛЕГЕНДАТА Е ЛЮБОВТА

Преди много години в турския град Измит живял прочутият сладкар Хайри. Пред неговата сладкарница се редели дълги опашки от желаещи да опитат невероятните сладкиши, които правел той.  И както си е редно, Хайри си имал любима: пълничка, но много красива. В нейна чест той създал сладки, които нарекал с любов... „шишмание“ или „дебеланка“. Един прекрасен ден мечтата му се сбъднала и сладкарят се оженил за своята любима. Скоро обаче животът му се превърнал в ад, защото съпругата се оказала свадлива и ревнива. Хайри не издържал дълго и се развел. Когато приятелите му научили, почнали да наричат сладките, създадени в нейна чест, „пишмание“ - т. е.  „разкаяние“.

Легендата има още варианти. Според един от тях Хайри бил чирак на прочут сладкар, който отказвал да му даде дъщеря си за жена, ако не създаде нов сладкиш, но толкова фин, колкото са косите на момичето. Чиракът се справил, но невестата му се оказала зла и той горко се разкайвал.

Друга версия разказва, че красавицата всъщност била дъщерята на падишах. Той не искал да я даде за жена на който и да е, можело да склони, само ако кандидатът му поднесе нова сладост, но такава, че да прилича на дъщеря му: мека, нежна и копринена. Един бедняк, влюбен в нея, забъркал вкусотия от  брашно, захар и масло. Но докато месел, успял да се изгори и толкова да се измори, че почнал да се разкайва, и да нарича сладкото си произведение „пишмание“.

 

Още в тази категория: « Локум

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.